„СТАРЕНЬКИЕ ХОДИКИ”
Роберт Станиславович Петкевич/ Иванович Рождественский (1932-1994 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
СТАРИЧКИ ЧАСОВНИЦИ
По-ланшна песен
Старички часовници.
Млади нощи-нощички...
Полвин страна – угодници.
Полвин страна – доносчици.
Кишава романтика.
Волна воля шири се...
Ние – арестанти сме.
Вие – конвоиращи.
С лачен порив стъпваме.
Бабините баници...
Полвин страна – престъпници.
Полвин страна – охранници.
Лейтенант в прозореца.
Пие – няма спиране...
Полвин страна в затвора е.
Полвин страна прибират я.
Ударения
СТАРИЧКИ ЧАСОВНИЦИ
Ста́рички часо́вници.
Мла́ди но́шти-но́штички...
Полви́н страна́ – уго́дници.
Полви́н страна́ – доно́счици.
Ки́шава рома́нтика.
Во́лна во́ля ши́ри се...
Ни́е – ареста́нти сме.
Ви́е – конвои́рашти.
С ла́чен по́рив стъ́пваме.
Ба́бините ба́ници...
Полви́н страна́ – престъ́пници.
Полви́н страна́ – охра́нници.
Ле́йтенант в прозо́реца.
Пи́е – ня́ма спи́ране...
Полви́н страна́ в затво́ра е.
Полви́н страна́ приби́рат я.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Роберт Рождественский
СТАРЕНЬКИЕ ХОДИКИ
Позапрошлая песня
Старенькие ходики.
Молодые ноченьки…
Полстраны – угодники.
Полстраны – доносчики.
На полях проталинки,
дышит воля вольная…
Полстраны – этапники.
Полстраны – конвойные.
Лаковые туфельки.
Бабушкины пряники…
Полстраны – преступники.
Полстраны – охранники.
Лейтенант в окно глядит.
Пьет – не остановится…
Полстраны уже сидит.
Полстраны готовится.
---------------
Руският поет, публицист и преводач Роберт Рождественски (Роберт Станиславович Петкевич/ Иванович Рождественский) е роден на 20 юни 1932 г. в с. Косиха, Алтайския край. Първото му публикувано стихотворение е във в. „Омская правда” през 1941 г., а първото му по-цялостно поетично представяне е в сп. „На рубеже” през 1950 г. Завършва литературния институт „Максим Горки” (1956 г.). Пише стихотворения и песни за филми, превежда поезия на творци от славянските страни, води телевизионни поредици. Песни по стихове на Рождественски са пели всички известни руски изпълнители и актьори като Йосиф Кобзон, Муслим Магомаев, Андрей Миронов, Едита Пиеха, Лев Лешченко, Людмила Гурченко, Мая Кристалинская, София Ротару и мн. др. Автор е на стихосбирките „Флаги весны” (1955 г.), „Моя любовь” (1955 г.), „Испытание” (1956 г.), „Дрейфующий проспект” (1959 г.), „Реквием” (1961 г.), „Ровеснику” (1962 г.), „Необитаемые острова” (1962 г.), „Письмо в тридцатый век” (1963 г.), „Радиус действия” (1965 г.), „Поэма о разных точках зрения” (1967 г.), „Поэма о любви” (1968 г.), „Посвящение” (1969 г.), „Всерьез” (1970 г.), „За двадцать лет” (1973 г.), „Голос города”, „Семь поэм”, „Выбор”, „Стихи, баллады, песни”, „Друзьям”, „Возраст”, „Это время”, „Семидесятые” (през 80-те години), „До твоего прихода” (1976 г.), „210 шагов” (1978 г.), „Ожидание” (1982 г.), „Бессонница” (1991 г.), „Алешкины мысли” (1991 г.), „Пересечение” (1992 г.), на книги с публицистика като „Сын Веры” (1966 г.), „И не кончается земля” (1971 г.) и др. Председател е на комисиите по литературното наследство на Осип Манделщам, Марина Цветаева и Владимир Висоцки. Носител е на Държавна награда на СССР (1979 г.). Умира на 19 август 1994 г. в Москва.